Смях ,радост....надежда а после празнота! Тишината на нощта нахлува и се вселява в душата ми........ и в тази същата тишина чух как сърцето ми се счупи на хиляди парченца....... парченца, които никога няма да събера.... парченца, които са като малки части на един пъзел.... пъзелът наречен живот! Чудя се дали мога да ги залепя...дали някой е измислил такова лепило... та нали вече можеш да залепиш всичко само с една капчица от вълшебното лепило...а дали сърцето ми ще може да се събере ? дали си струва да опитам ? какво ще стане ? и дори да може да се залепи...то дали ще мога да събера всички части от него... та нали всеки гледа да открадне по малко от него и след това си заминава...и така ден след ден...сякаш е някаква купа пълна със сладки и всеки е поканен да си вземе! А може би няма смисъл да се мъча ... може би така е по-добре.. няма сърце-няма чувства!!! едно тяло..но без душа... само празнота....дупка...нищо... една безжизнена усмивка на лицето... една сълза застинала на бузата..незнаейки накъде да тръгне... един поглед-преди изпълнен с надежда- а сега така блуждаещ .. Миг застинал във вечността... вечност обещаваща само студ и страх.... и изведнъж чух писък..... така болезнено раним и безпомощен глас...глас така познат и сладък... моят глас......гласът на разума ми,който ми крещеше че немога да се предам...че трябва да се боря и да продължа.....ТРЯБВА.....аз знам,че мога..... Да !!! Сега разбрах...сърцето ми никога няма да е цяло и никога няма да мога да го залепя,но не е и нужно......то искаше да бие в моите гърди още дълго ,въпреки че позволих да го ранят,то...бе готово да понесе още много,защото бе изпълнено с надеждата,че някога ,някъде ще намери щастието в истинската му същност....ии така до безкрая на света!!