Поредният дълъг и натоварен работен ден
и единственото хубаво нещо в неговият край
бе когато във Фейсбук случайно снимката ти видях
и за миг леко настръхнах, само се усмихнах и онемях.
Е… има дни, в които явно съдбата се смилява над мен…
и без да чакам някаква подкана, първо пратих ти за приятелство покана.
Докато чакам да я приемеш,
започнах вече да си представям, да мечтая,
как през следващите дни за прекалено нахален няма да ме вземеш
като разбереш, че да изляза с теб планове аз тихичко си чертая.
Не искам много, само шанс
в твоята компания да прекарам време, дори за кратко,
за да мога поне малко да те опозная,
представям си как в компанията ми се смееш сладко,
седя си в стола, гледам снимката ти и за всичко останало нехая.
Макар и срамежлив, само за миг смелост в себе си намирам да ти пиша,
не, не съм нахален, за щастието си се боря,
ще те поканя аз на среща, ще го сторя.
Ех, с пустия му мой лош късмет,
последно време следва ме навред.
Не получих отговор от теб, даже ред…
само сийн-на моята покана,
в мен усещане за пустота настана.
Макар надеждата, че ще получа шанс да избледнява
и разумът ми силно да крещи – спри човече, забрави,
сърцето ми не спира тихо да шепти…
не се отказвай, бори се за щастието си... продължи!
И вече ДЕСЕТ години си живеят щастливо.
Но ти ако си неопитен, потърси съвет от професионалист или от близък разумен човек.
Среща от фейксбук?
И вече ДЕСЕТ години си живеят щастливо.
Но ти ако си неопитен, потърси съвет от професионалист или от близък разумен човек.
Прекалено сериозно приемате нещата, няма никаква драма... просто нещо написано за 5 мин на базата на преживяното и споделено от познати. ;)
Среща от фейксбук?
Прекалено сериозно приемате нещата, няма никаква драма... просто нещо написано за 5 мин на базата на преживяното от познати. ;)
