Стих от клишета

Клише е да напишем стих за 14 февруари,

клише за онази приказна любов,

която всеки мечтае на главата му да се стовари.

Клише за блясъка в очите, и порив нов.

В съзнанието на всеки, като лампа свети,

на този ден цвете на любимата да подари

сякаш през годината не може да го стори в други дни.

В подаръка „се криела“ любовта,

Ако го няма, все едно обречена е тя.

Любовта не се измерва само в този ден

тя е магията, която трябва да ни топли всеки ден.

Да ти дава сили, да вървиш напред,

да те топли мисълта за нея, дори навън да е кучи студ и лед.

Да те разбира без да се налага да говориш,

да те гледа, с онзи поглед на дете,

когато тортичка пред него сложиш…

и не го мисли, че сега облизвайки се пред хората, ще се изложиш.

В нечии очи… ще е като клише от филм,

кратко, но пък готино и сладко.

Да не забравим и клишето, че всичко това

не се намира в дискотеката на бара,

или в кредитната карта на гъзара.

Това се намира извън материалната среда,

за него са нужни сърце и душа.

Е, стига толкова клишета,

стига толкова истини…

нека просто вземем пример от децата,

показвайте любовта си през всички 365 дни.

- Обичаш ли ме?

- Да!

- Като възрастните ли?

- Не, аз те обичам истински, по детски чисто!

Д. С.